Добре дошли в craft i-school -моето скромно интернет училище за занаяти

Aко четете тези редове, значи искате да научите някои тънкости в гравьорския и дърворезбарския, и други занаяти, или просто сте любопитни да видите нещата така да се каже "от кухнята"



Добре дошли в craft i-school - рубриката, в която публикувам разнообразна информация за занаята, изкуството,стиловете, както и уроци , свързани с първите(а и не само първите...) стъпки в занаята, без разбира се да претендирам за изчерпателност...

Хари Бриърли - изобретателят на неръждаемата стомана

 

През тази година се навършват 110 години от произвеждането на  първия в света нож от неръждаема стомана, в Шефилд, от компанията

 R. F. Mosley & Co Ltd:

 

 Това не би било възможно без откритието на неръждаемата стомана през 1913г от Хари Бриърли. 

Каква е предисторията: 

През 1908 г. две от водещите компании за производство на стомана в Шефилд (Thomas Firth & Sons и John Brown & Company), обединяват усилията и създават специална лаборатория за иновации, която е оглавена именно от Бриърли. В годините, предшестващи Първата световна война, производителите и в Европа, и на Острова се опитват всячески да подобрят качествата на стоманата и да намалят ерозията и, по силата на вътрешни и външни фактори.
С наближаването на първата световна война целта е да бъдат направени по-издръжливи оръдията. Бриърли залага в изследванията си на добавяне на различно количество въглерод и хром към желязото. За да проведе металографски анализ на експерименталните проби, той ги ецва с помощта на алкохолен разтвор на азотна киселина, обичайно използван за изследване на кристалната структура на въглеродните стомани. И така, през август 1913 г., докато работи върху един от отлетите от него образци, металургът с изненада открива, че произведената от него хромна стомана се оказва устойчива на агресивни химически въздействия, т.е. устойчиви на корозия.
Съставът на сплавта е както следва:

• 85,30 % желязо
•   0,24 % въглерод
• 12,80 % хром
•   0,20 % силиций
•   0,44 % манган

 

Именно на базата на тази стомана още през следващата 1914г, ще бъдат произведени първите в света неръждаеми ножове и прибори за маса, от фирмата R. F. Mosley & Co .

 

виж историята на фирмата

Производството на първата серия ножове не се оказало безпроблемно. На няколко пъти опитите се проваляли - стоманата ту била твърде жилава и невъзможна за обработка, ту трошлива. 

 

В края на краищата, партньорството на Хари Бриърли и Ърнст Стюард (ръководителя на производството и главен мениджър) прецизирало правилната термична обработка, и първите 12 прибора за маса, с неръждаеми остриета и дръжки от телешка кост, били факт. И това били първите в историята артикули, произведени от неръждаема стомана.

 

Любопитно:

Съвременното английско обозначение за неръждаема стомана - „stainless steel“( което буквално се превежда като „стомана  с по-малко, или без петна“) - не принадлежи на самия Бриърли, който я нарича  „rustless“ (буквално неръждаема)

 

Терминът прилага горе споменатият Ърнст Стюарт, който в хода на тестване на стоманата в оцет, забелязва, че тя все пак леко се повлиява, но „цапа по-малко“ -  и образува доста по-малко от другите стомани петна. Името се възприело и използва от металурзите и до днес.
Немският вариант „rostfrei“ все пак означава-точно "неръждаем"

Селска трушия

 

Класическата селска трушия е незаменим елемент на нашата зимна трапеза и празници.

Ще предам стъпка по стъпка нейната направа, така както е правена в рода ни поколение след поколение. 

Няма нищо уникално в тази статия, което е кой знае колко по-различно от написаното по други места. 

За някои това ще е познато и елементарно, други може и да намерят нещо полезно.

И така, селската трушия се прави на два етапа:

• първично  осоляване (40 - 45 дни преди консумация)

• същинско осоляване (20 - 25 дни преди консумация)

 

 

Първи етап - първично осоляване

Време за направа:   20 дни преди същинското осоляване и 40 - 45 дни преди консумация

 Продукти:

1. зелени домати - 1,5 - 2 kg

2. зелени чушки "Сиврия" - 2 kg

3. каменна сол - 1 пакет

4. вода

5. бидон без кран - 10  l

Продуктите се измиват добре и се нареждат в бидона. За да олесним навлизането на саламурата, можем предварително да ги прободем тук там с нож

Добавяме сол (първоначално около 100-150 gr) и вода до пълното  заливане на продуктите.

 

Слагаме обръч и притискаме с тежест:

 

Колко сол трябва да сложим: Няма точна цифра за това - през различните години тези зеленчуци могат да се случат с различна плътност, а и грамаж. Ако следваме рецептурните книжки, има вероятност трушията да стане най-често пресолена. Ориентировъчно солеността е 30-40 gr/l , но най-добре е да се доверим на небцето си и през първите 2-3 дни, през които солта се разтваря напълно, да опитваме на вкус саламурата. Каквато е нейната соленост, такава ще е и солеността на нашата трушия.  Ако саламурата ни се струва безсолна, значи и трушията ще е безсолна - добавяме сол. Ако пък е прекалено солена, отсипваме малко и добавяме вода.

Първичното осоляване се прави отделно, защото чушките и доматите изискват повечко време за тяхното мариноване .

И така, след като настроим солеността, оставяме на хладно място, ориентировъчно за 20-тина дни...

 

 

Втори етап - същинско осоляване

Време за направа:   20 дни след първичното осоляване и 20 - 25 дни преди консумация.

 

 

 

 Продукти:

1. зеле "Кьосе" - 8 kg

2. моркови - 2 kg

3. кирвиз - 1 или 2 връзки

4. чушките и доматите от предходното осоляване

5. каменна сол - 1 пакет

6. вода

5. бидон с кран - 25  l

 

Подходящи сортове зеле за трушия са от късните сортове. Много подходящи за целта са българските сортове Кьосе, Балкан, и някои други. Моето предпочитание е сорта Кьосе.

 

Нашите чушки и домати би трябвало да са вече готови и да са сменили цвета си:

 

Изкарваме ги, и ги пробираме, махайки неизбежно "спихналите се"  и меки сред тях, особено  чушките. Оставяме само тези които са твърди и в добро състояние.

 

 

Измиваме много добре, и нарязваме зелките "на кръст. Обелваме морковите, така както са цели. Може и тях да ги резнем леко в краишата на кръст, за по-лесно навлизане на саламурата.

 

Започваме да редим. Нареждаме плътно, като осигуряваме пространство около вътрешния край на крана на бидона, за да може да се осигури добро оттичане на саламурата през него :

 Между редовете от зеле слагаме от морковите, чушките, доматите и кирвиза

 

 

 Наливаме саламурата, както на първия етап - първоначално в съотношение сол-вода 30-40 gr/l , а през следващите няколко дни да опитаме саламурата и да преценим добре ли е и да коригираме ако преценим. Отново трябва да имаме предвид, че каквато е солеността, такава ще е на сол и нашата трушия.

Не е добре да е много ниска солеността, защото по този начин ще се развали нашата трушия, но не е добре и да е пресолена. За това - отново да подчертаем - трябва да се доверите на вашето небце, за добър резултат, който ще ви е по вкуса.

Всъщтност, тайната на тази трушия са качествени продукти, чисти съдове, и добре премерена осоленост . Нищо друго

Слагаме обръч и затискаме с камък:

 

И с това , приключваме на този етап, слагайки бидона на прохладно място:

 

Това което трябва да правим следващите дни, е да източим няколко литра саламура , и да ги върнем обратно през гърловината.

 

Правим това веднъж на ден през първите 10 дни, след това може и на няколко дни.
Претакването се прави за оеднаквяване на солеността и биосистемата в саламурата.
На 10-тия ден резултатът и миризмата могат да ви разколебаят, но изчакайте и дайте време трушията "да избистри". Това ще стане към 20-ти, 25-ти ден и тогава трушията ни би трябвало да е готова за консумация.

Остава да дегустирате край камината с чаша алкохол за сгрявка, и да се радвате на падащия сняг през прозореца , ако вали естествено :)

Наздраве!

Изкуство по време на блокада

Докато всички сме в изолация заради корона вируса.

Всички сме в домовете си и практически можем да си купуваме само лекарства и храна.

Хрумна ми да направя една серия от недълги  излъчвания наживо във facebook , по време на които да направя инструменти от подръчни материали- каквото ми попадне (в случая видия за дърво , пирон и трионче от зеге). След това да направя инкрустации и дърворезба, също от попаднала ми в къщи букова дъска за рязане и капачка от буркан.

Получи се това:

Не че нямам под ръка достатъчно инструменти, но целта ми беше да покажа че винаги, при всяка ситуация може да се намери решение.
Бе забавно :)



Всички пет видеоизлъчвания:

 Част 1

26.03.2020г     20:00 - 20:16 ч

Въведение в дърворезбата.
Материали
Инструменти
Особености
От какво да си направим инструменти

Част 2 

27.03.2020г     20:00 - 20:30 ч

Направа на инструменти от каквото имаме в чекмеджето

Част 3

 28.03.2020г     20:00 - 20:38 ч

Инкрустации

Част 4

29.03.2020г     20:00 - 20:49 ч

Дърворезба I

Част 5

30.03.2020г     20:00 - 20:26 ч

Дърворезба II



 

 

 

 

И остава да се тества всичко дали издържа на реални натоварвания

Наздраве!