Добре дошли в craft i-school - рубриката, в която публикувам разнообразна информация за занаята, изкуството,стиловете, както и уроци , свързани с първите(а и не само първите...) стъпки в занаята, без разбира се да претендирам за изчерпателност...
Добре дошли в craft i-school -моето скромно интернет училище за занаяти
Добре дошли в craft i-school - рубриката, в която публикувам разнообразна информация за занаята, изкуството,стиловете, както и уроци , свързани с първите(а и не само първите...) стъпки в занаята, без разбира се да претендирам за изчерпателност...
Хари Бриърли - изобретателят на неръждаемата стомана
През тази година се навършват 110 години от произвеждането на първия в света нож от неръждаема стомана, в Шефилд, от компанията
R. F. Mosley & Co Ltd:
Това не би било възможно без откритието на неръждаемата стомана през 1913г от Хари Бриърли.
Каква е предисторията:
През 1908 г. две от водещите компании за производство на стомана в Шефилд (Thomas Firth & Sons и John Brown & Company), обединяват усилията и създават специална лаборатория за иновации, която е оглавена именно от Бриърли. В годините, предшестващи Първата световна война, производителите и в Европа, и на Острова се опитват всячески да подобрят качествата на стоманата и да намалят ерозията и, по силата на вътрешни и външни фактори.
С наближаването на първата световна война целта е да бъдат направени по-издръжливи оръдията. Бриърли залага в изследванията си на добавяне на различно количество въглерод и хром към желязото. За да проведе металографски анализ на експерименталните проби, той ги ецва с помощта на алкохолен разтвор на азотна киселина, обичайно използван за изследване на кристалната структура на въглеродните стомани. И така, през август 1913 г., докато работи върху един от отлетите от него образци, металургът с изненада открива, че произведената от него хромна стомана се оказва устойчива на агресивни химически въздействия, т.е. устойчиви на корозия.
Съставът на сплавта е както следва:
- 85,30 % желязо
- 0,24 % въглерод
- 12,80 % хром
- 0,20 % силиций
- 0,44 % манган
Именно на базата на тази стомана още през следващата 1914г, ще бъдат произведени първите в света неръждаеми ножове и прибори за маса, от фирмата R. F. Mosley & Co .
Производството на първата серия ножове не се оказало безпроблемно. На няколко пъти опитите се проваляли - стоманата ту била твърде жилава и невъзможна за обработка, ту трошлива.
В края на краищата, партньорството на Хари Бриърли и Ърнст Стюард (ръководителя на производството и главен мениджър) прецизирало правилната термична обработка, и първите 12 прибора за маса, с неръждаеми остриета и дръжки от телешка кост, били факт. И това били първите в историята артикули, произведени от неръждаема стомана.
Любопитно:
Съвременното английско обозначение за неръждаема стомана - „stainless steel“( което буквално се превежда като „стомана с по-малко, или без петна“) - не принадлежи на самия Бриърли, който я нарича „rustless“ (буквално неръждаема)
Терминът прилага горе споменатият Ърнст Стюарт, който в хода на тестване на стоманата в оцет, забелязва, че тя все пак леко се повлиява, но „цапа по-малко“ - и образува доста по-малко от другите стомани петна. Името се възприело и използва от металурзите и до днес.
Немският вариант „rostfrei“ все пак означава-точно "неръждаем"
Селска трушия
Класическата селска трушия е незаменим елемент на нашата зимна трапеза и празници.
Ще предам стъпка по стъпка нейната направа, така както е правена в рода ни поколение след поколение.
Няма нищо уникално в тази статия, което е кой знае колко по-различно от написаното по други места.
За някои това ще е познато и елементарно, други може и да намерят нещо полезно.
И така, селската трушия се прави на два етапа:
- първично осоляване (40 - 45 дни преди консумация)
- същинско осоляване (20 - 25 дни преди консумация)
Първи етап - първично осоляване
Време за направа: 20 дни преди същинското осоляване и 40 - 45 дни преди консумация
Продукти:
1. зелени домати - 1,5 - 2 kg
2. зелени чушки "Сиврия" - 2 kg
3. каменна сол - 1 пакет
4. вода
5. бидон без кран - 10 l
Добавяме сол (първоначално около 100-150 gr) и вода до пълното заливане на продуктите.
Слагаме обръч и притискаме с тежест:
Колко сол трябва да сложим: Няма точна цифра за това - през различните години тези зеленчуци могат да се случат с различна плътност, а и грамаж. Ако следваме рецептурните книжки, има вероятност трушията да стане най-често пресолена. Ориентировъчно солеността е 30-40 gr/l , но най-добре е да се доверим на небцето си и през първите 2-3 дни, през които солта се разтваря напълно, да опитваме на вкус саламурата. Каквато е нейната соленост, такава ще е и солеността на нашата трушия. Ако саламурата ни се струва безсолна, значи и трушията ще е безсолна - добавяме сол. Ако пък е прекалено солена, отсипваме малко и добавяме вода.
Първичното осоляване се прави отделно, защото чушките и доматите изискват повечко време за тяхното мариноване .
И така, след като настроим солеността, оставяме на хладно място, ориентировъчно за 20-тина дни...
Втори етап - същинско осоляване
Време за направа: 20 дни след първичното осоляване и 20 - 25 дни преди консумация.
Продукти:
1. зеле "Кьосе" - 8 kg
2. моркови - 2 kg
3. кирвиз - 1 или 2 връзки
4. чушките и доматите от предходното осоляване
5. каменна сол - 1 пакет
6. вода
Подходящи сортове зеле за трушия са от късните сортове. Много подходящи за целта са българските сортове Кьосе, Балкан, и някои други. Моето предпочитание е сорта Кьосе.
Нашите чушки и домати би трябвало да са вече готови и да са сменили цвета си:
Започваме да редим. Нареждаме плътно, като осигуряваме пространство около вътрешния край на крана на бидона, за да може да се осигури добро оттичане на саламурата през него :
Между редовете от зеле слагаме от морковите, чушките, доматите и кирвиза
Наливаме саламурата, както на първия етап - първоначално в съотношение сол-вода
30-40 gr/l , а през следващите няколко дни да опитаме саламурата и да
преценим добре ли е и да коригираме ако преценим. Отново трябва да имаме
предвид, че каквато е солеността, такава ще е на сол и нашата трушия.
Не
е добре да е много ниска солеността, защото по този начин ще се развали
нашата трушия, но не е добре и да е пресолена. За това - отново да
подчертаем - трябва да се доверите на вашето небце, за добър резултат,
който ще ви е по вкуса.
Всъщтност, тайната на тази трушия са качествени продукти, чисти съдове, и добре премерена осоленост . Нищо друго
Правим това веднъж на ден през първите 10 дни, след това може и на няколко дни.
Претакването се прави за оеднаквяване на солеността и биосистемата в саламурата.
На 10-тия ден резултатът и миризмата могат да ви разколебаят, но изчакайте и дайте време трушията "да избистри". Това ще стане към 20-ти, 25-ти ден и тогава трушията ни би трябвало да е готова за консумация.
Остава да дегустирате край камината с чаша алкохол за сгрявка, и да се радвате на падащия сняг през прозореца , ако вали естествено :)
Наздраве!
Изкуство по време на блокада
Докато всички сме в изолация заради корона вируса.
Всички сме в домовете си и практически можем да си купуваме само лекарства и храна.
Хрумна ми да направя една серия от недълги излъчвания наживо във facebook , по време на които да направя инструменти от подръчни материали- каквото ми попадне (в случая видия за дърво , пирон и трионче от зеге). След това да направя инкрустации и дърворезба, също от попаднала ми в къщи букова дъска за рязане и капачка от буркан.
Получи се това:
Не че нямам под ръка достатъчно инструменти, но целта ми беше да покажа че винаги, при всяка ситуация може да се намери решение.
Бе забавно :)
Всички пет видеоизлъчвания:
Част 1
Материали
Инструменти
Особености
От какво да си направим инструменти
Част 2
Част 3
Част 4
Част 5
Дърворезба II
И остава да се тества всичко дали издържа на реални натоварвания